Mатрица за управление на времето

Posted Posted in Без категория

Преди да започнете работа или проект, преди работна задача, добре е да се помни съкращението P.R.E . Какво означава това? Че можем успешно да реализираме всички тайни на управлението на времето през три етапа:

  1. Планиране
  2. Реализация 
  3. Оценка

В този статия ще хвърля светлина върху аспектите на планиране, които е необходимо да се вземат предвид, когато се занимавате с планирането на разходите от време.

Направете приоритети на работните си задължения. Има многобройни начини за приоритизиране, един от най-простите за изпълнение е двойно разделяне на важни задачи и по-малко важни, а след това в рамките на тях, разделянето на спешна и незначително спешна ситуация :

Как се изготвя дългосрочен план?

Сега ще обясня. Лесно е!

Трябва да използвате месечния календар, за да можете предварително да определите нивото на спешност за изпълнението на определени работни задачи на месечна база. Месечен плановик ще служи като напомняне и като конструктивен инструмент за управление на с течение на времето. При изготвянето на дългосрочен план трябва да осигури време за всички дейности на които искате да се посветите в даден месец: работа, спорт, роднини, Приятели, развлечение…

Как да направите седмичен плановик?

Чрез попълване на формата на плановика, който представих в предходната статия.  Линк в случай, че сте пропуснали 🙂

Как да създадете дневен списък?

Създаване на списък със задачи за всеки ден от седмицата. Определете предварително кой ден и колко време искате да отделите за дейности извън работата. Планирайте работното си време така, че вашите месечни или седмични задачи за планиране да заемат между 50 и 75% от работното ви време. Оставете оставащото време, за да извършвате редовни работни дейности и задължения, които могат да възникнат в движение.

Матрица за управление на времето

 

  Спешно Не е спешно
Важно ●       Криза

●       Крайни срокове

●       Критични срещи

●       Планиране

●       Стратегическо планиране

●       Творчески задачи

●       Отдих

Няма значение ●       Прекъсвания

●       Имейл и туитър

●       Проекти

●       Тривиални задачи

●       Интернет сърфиране

●       Клюки

●       Кафе паузи

●       Загуба на време

Следва продължение 🙂 В следващата статия ще хвърля светлина върху следващият етап а именно как да  реализирате вашият план.

Управление на времето

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Защо знанията ви за управление на времето ще Ви бъдат полезни?

Управление на времето – това е урок, който ще ви предостави достатъчно информация за успешно управление на времето. След него ще знаете как да използвате висококачествено времето, докато шофирате в трафика, чакате в банката на опашка, как правилно да разпределяте ежедневните ангажименти, така че непланираните дейности да не нарушават цялостния план. Усъвършенстването на тези умения може да Ви направи един от най-добрите мениджъри в професията Ви.

Претоварени сте от голям брой задачи, от които не можете да се отървете? Когато денят Ви мине бързо, чувствате ли, че не сте обърнали достатъчно внимание на всяка задача, защото другите  постоянно Ви пречат, а сътрудниците Ви прекъсват с въпроси? Ако отговорите на тези въпроси са положителни, това не е добре. По-нататък в урока ще видите как да го промените.

Този вид темпове на работа не само се отразява отрицателно на ефективността на изпълняваните задачи, но също така се отразява на общото здравословно състояние. Стресът е един от първите симптоми, който може да бъде усетен и да доведе до множество последици за здравето и бизнеса.

Правилното управление на собственото си време ще направи работния Ви ден по-ефективен, ще намали стреса и ще подобри качеството на живот.

Ако забележите, че не можете да постигнете всичко или осъзнавате, че няма да можете да направите всичко от списъка, който е необходим за реализирането на събитието, би било добра идея да организирате среща и да делегирате част от работата. Всеки има нужда от помощ в даден момент.

Срокът, който на пръв поглед действа като нещо вторично, което не се отнася до всички хора, в действителност означава всичко. Ще пристигнете ли навреме за договорена среща, ще успеете ли да завършите проекта си в предварително договореният срок? Ще  Ви предоставят ли  техническо оборудване, и ще поддържате ли необходимото ниво на качество, ще намерите ли време за приятели и роднини, упражнения, пълноценно свободно време…?

Уменията за управление на времето са набор от ясни правила, които не винаги са най-лесни за спазване, защото ние самите, или по-скоро нашата (не) дисциплина, сме основните си врагове.

Разработването на умения за управление на времето е дълго и трудно пътуване, което може да започне в този урок, но не свършва тук. То е последвано само от практика и постоянна дисциплина за прилагане на насоки за правилно управление на собственото време, което не е достатъчно.

Една от целите на урока е да Ви помогне да разберете как да използвате времето си като един от по-значимите ресурси в организирането на приоритети и бизнес успехи. Необходимо е да се хармонизира между противоположни дейности, които включват дейности, свързани с: приятели, работни задачи, семейство и др.

Маркирайте средното време за всяка от следните дейности:

  • образование
  • учене
  • сън
  • упражнения/спорт
  • работа/практика
  • семейни задължения
  • лична грижа
  • приготвяне на храна/трапезария/почистване
  • време в транспорта
  • Почивка/телевизия/видео игри и други подобни
  • социален живот/забавление с приятели
  • останалата част

Ако сте попълнили полетата, сега с толкова обективност погледнете часовата ставка и се опитайте да определите кои от вашите така наречени „крадци на време“, в чийто ущърб бихте могли да увеличите времето, което ще разпределите за дейности, които в най-общия смисъл могат да повлияят на повдигането качеството на живота си.

Следва продължение 😉

Какво засищаме с емоционалното преяждане?

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Емоционалното преяждане е модел на поведение, зад който се крие определен модел на мислене.То „запълва“ или „задушава“ определена емоция и предоставя коктейл от равни дози удоволствие, вина и срам.

За да бъде преодоляно емоционалното преяждане са нужни самоконтрол, себепознание и специализирана подкрепа.

Често минават години преди човек да се изправи смело пред предизвикателството да прекъсне този процес. През това време са се натрупали здравословни проблеми, самочувствието е намаляло, човек изпитва постоянен дълбок яд към себе си, започва да се възприема като безволев и слабохарактерен.  Създават се различни избягващи поведения – ограничават се социалните контакти, губи се желание за определени покупки, проявява се свръхфокусиране върху служебни ангажименти или върху собствените деца. Всичко това води до едно постепенно, но много устойчиво понижаването качеството на живот.

Емоционалният глад идва внезапно, за разлика от обикновения, който подсеща за себе си постепенно.

Емоционалното преяждане може да се опише като своеобразно „ отвличане“ – поглъщането на храна става стихийно, неосъзнато и едва когато приключи, човек си дава сметка какво количество е погълнал. Тогава идва чувството на яд и вина към себе си,  търсят се външни фактори, които да оправдаят поведението (ядосаха ме, под стрес съм, толкова ми беше трудно, че трябва да се наградя, заслужавам това удоволствие, защото … и др.)

Какво се крие зад това състояние:

– Храната като награда – „аз заслужавам“, свързано е с чувството да бъдем признати и оценени

– Храната като отговор на болезнени спомени, травми, които дремят в подсъзнанието и са свързани с инстинкта ни за оцеляване, свързани са с някаква неосъзната заплаха за живота ни

– Храната като инструмент срещу стреса –  храната се възприема като възможност за успокоение, разпускане

– Храната като бунт – противопоставяме се срещу определен модел, наложен ни от родители, партньор, ръководител

Откъде да се започне?

Първата крачка е да се осъзнае, че това състояние е напълно контролируемо. За да се стигне до първопричината често е нужна професионална помощ. Това, което може да направите сами, е да се запитате:

Коя емоция най-често е свързана с преяждането? Преяждате,  когато сте гневни, когато ви е скучно, когато сте обидени, разтревожени или напрегнати? Къде се случва най-често това – вкъщи, на работа …, По кое време на деня? В какви ситуации? Какво предпочитате да хапвате в този момент – сладки, солени, тестени изделия ?(емоционалният глад изисква точно определен тип храна)

Ако се наблюдавате, ще може да стигнете до тази празнота, която се опитвате да запълните с храната. Тогава липсата ще може да се „освети“, осмисли и коригира адекватно. От този момент нататък, това състояние може да се контролира и впослествие отстрани успешно. Така и рискът емоционалното преяждане да се замени с друго деструктивно поведение намалява.

Тревожен е фактът, че все повече деца и тийнейджъри попадат в капана на емоционалното преяждане, което в тези възрасти е по-трудно да се овладее, тъй като самоконтролът все още се развива. Всяка промяна в хранителните навици на детето трябва да бъде сигнал за някаква промяна в емоционалния му свят.

Моля, споделете тази статия ако Ви е харесала!

 

Що е “перфекционизъм”?

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Да се стремиш към висока ефективност и да желаеш да постигаш амбициозни цели е достойно дело, но понякога човек отива по-далеч и изпада в крайността на прекаления перфекционизъм.

В подобни случаи минусите могат да са много повече от ползите. Това на свой ред възпрепятства човешкото развитие в професионален или личен план.

Какво точно е перфекционизъм? Какви са последиците от него? И как да го откриваме и преодоляваме?

Нека разберем.

Що е “перфекционизъм”?

Перфекционизъм е мисловен модел, който ни кара да считаме, че съвършенството е възможно и че всичко, което е несъвършено, е неприемливо.

Експертите предлагат различни класификации на перфекционизма, но ако трябва да представим нещата по-опростено, можем да откроим два вида перфекционизъм:

  • Здравословен перфекционизъм. Наричан още “адаптивен перфекционизъм”, това е ситуация, в която ориентираме стремежа си към съвършенство навътре към нас самите. Хората със здравословен перфекционизъм си поставят високи, но постижими цели, развиват личните си качества, непрекъснато предизвикват себе си към високи постижения и като цяло подхождат към живота с оптимизъм и желание за усъвършенстване.
  • Нездравословен перфекционизъм. Наричан още “маладаптивен перфекционизъм”, това е ситуация, в която ориентираме стремежа си към съвършенства вън от нас. Хората с нездравословен перфекционизъм си поставят нереалистично високи цели и никога не са доволни от онова, което постигат. Ако нещо не е перфектно, не заслужава да съществува. Нещо повече, такива хора нерядко имат нереалистично високи очаквания към околните, с които работят или живеят.

Хората, които се стремят към съвършенство по здравословния начин разбират, че е човешко да се греши. За тях грешките са ценни уроци, с чиято помощ израстват.

За сравнение хората, обладани от нездравословен перфекционизъм, се страхуват много от грешките, чак до степен на парализа. В резултат те изпитват редица негативни чувства и емоции, като например съмнения в собствените сили, депресия, нещастие и др.

Съществуват ситуации, в които перфекционизмът е наложителен и дори задължителен. Например, когато лекар трябва да извърши животоспасяваща операция. Тогава цената на една грешка може да бъде човешки живот. Когато обаче цената е значително по-малка, много често е по-практично просто да се задоволим с една отлична работа, въпреки, че може да не е напълно съвършена.

В тази статия ще обърнем внимание на нездравословния перфекционизъм.

Последици от перфекционизма

С уговорката, че става дума за негативната страна на перфекционизма, ето до какво води прекаленият стремеж към съвършенство:

  • Влошено здраве. Перфекционизмът може да доведе до депресия, мигрена, раздразнение, а така също намалена продуктивност, стрес и влошени взаимоотношения.
  • Ниска самооценка. Мотивацията на перфекционистите е задвижвана от силна потребност от постижения и самооценката им е функция от нещата, които постигат, или пък не. Още повече, че много перфекционисти вярват, че околните ги оценяват по постиженията им. Получава се омагьосан кръг – перфекционистите си поставят цели, но вечно не са доволни от степента на постигането им. Това ги води до ниска самооценка и чести самообвинения.
  • Отлагачество. Отлагачеството е голям бич за перфекционистите. Те са склонни да протакат, тъй като все търсят “идеалния” момент или “съвършените” условия да свършат нещо. И тъй като идеалното и съвършеното така и не идват, задачите се отлагат, а крайните срокове се пропускат. Резултатът – влошена репутация, проблемни взаимоотношения, стрес.
  • Намалена креативност. Тъй като перфекционистите се страхуват от грешки, това на свой ред значи, че избягват да поемат рискове. Това води до намалена креативност. Перфекционистите запушват креативната си енергия, тъй като са парализирани от страх да не сбъркат някъде.

Перфекционист ли си?

Полезно е човек да си зададе въпроса “Аз перфекционист ли съм?”

Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да разбереш дали си перфекционист, особено ако се сравниш с обкръжението си:

  • Поставям ли си прекалено високи, нереалистични цели?
  • Страхувам ли се да допускам грешки?
  • Избягвам ли да поемам рискове?
  • Притеснява ли ме критиката и обратната връзка от околните?
  • Имам ли прекалено високи очаквания към околните?
  • Характерно ли е за мен мислене от типа “Всичко или нищо”?

Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно си перфекционист.

Класация

Разгледай най-добрите книги за щастие и успех и придобий нови знания и вдъхновение за по-пълноценен живот.

Как да се избягва или преодолява перфекционизмът?

Ако искаш да преодолееш перфекционизма в себе си, следните тактики могат да ти бъдат от полза:

  • Опознай себе си. Подложи на критично мислене основните си убеждения и обичайното си поведение. Откриваш ли някъде симптоми или последици от перфекционизъм?
  • Поставяй си умни, реалистични цели. Една умна цел е достатъчно трудна, но постижима. Прекалено високите цели (както и прекалено ниските) имат демотивиращ ефект.
  • Не се страхувай от грешки. Дори когато един провал не води до успех, той може да се разглежда като стъпка по пътя към целта.
  • Вслушвай се в сърцето си. Какво ти казва то по отношение на една или друга ситуация? Как те кара да се чувстваш? Какви емоции изпитваш? Ако една цел например те кара да се чувстваш некомфортно или откровено зле, може би тя е прекалено амбициозна. Ако определен път, който си избрал ти носи много повече стрес и неудовлетворение, отколкото е здравословно, може би трябва да избереш друг.
  • Гледай дългосрочно и цялостно на нещата. Една от причините хората да изпадат в състояния на краен перфекционизъм се крие в това, че гледат “на парче” на нещата. Не виждат голямата картина. А голямата картина обикновено се разкрива в дългосрочен план. Мисли дългосрочно и гледай цялостно на нещата и вероятно ще откриеш, че една несъвършеност тук или две там съвсем няма да са фатални дори по отношение на твои големи, космати, дръзки цели.
  • Просто действай. Използвай по-малко думи от сорта на “Трябва…”, “Ако…” и “Дано…” и действай. Просто действай. Малки, но системни стъпки в определена посока могат да доведат до съществени и впечатляващи резултати. Така например, с конкретни ежедневни действия преди време се “случи” моето отслабване с 21 кг., въпреки, че далеч не бях перфектен и в процеса допуснах множество грешки.

В резюме

Перфекционизмът е характерен начин на мислене, който, доведен до крайности, е вреден, защото ни кара да преследваме нереалистични цели. Това на свой ред води до по-ниска производителност, влошена креативност, склонност към постоянно отлагане на планираните задачи и силен стрес.

За да се преодолее подобно мислене, трябва да опознаем по-добре себе си. Промяната е възможна, но тя трябва да дойде отвътре, с преоценка на базисните ни убеждения, очаквания и конкретни постъпки.

Новите хора в живота ни дават нови гледни точки!

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Уважаеми читатели, измина доста време от последната статия в скромния ми блог.

Вдъхнови ме разговор с хора, с които се познавам от няколко дни. Както някой от вас знаят, записах да уча магистратура по „Психология“. Та тия хора са ми колеги в университета.

Много са интересни, имат различни професии, различни житейски истории и многостранни интереси. В днешния ми разговор с част от тях се осъзнах, че в България има много стойностни хора, които желаят да се развиват и реализират тук. Нещо, в което се бях отказал да вярвам от доста време.

Не бях писал дълго време тъй като  ми липсваше вдъхновение, но днешният разговор определено ме накара да драсна няколко реда.

Блогът го очаква лека промяна – надявам се, че ще ви допадне 😊

До скоро, мили последователи 😊

С Уважение : Нестор Несторов

За книгите, хората и важните неща в живота

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Да – живеем в телефона си, защото е бързо, лесно и удобно. Да – спестява ни време, усилия, чакане по опашки и средства. Да – всичко е дигитално и на един клик разстояние.

Нищо от това обаче не може да измести удоволствието от аромата на нова книга и допира до страниците, разкриващи ни напълно нови светове. Светове, в които забравяме за задълженията и съпреживяваме всяко действие, всеки диалог с любимия ни персонаж. Времето тогава спира, а ние ставаме част от историята. Безмълвни разлистваме страниците и тръпнем от вълнение какво ще се случи. Познато чувство, нали? Не е невъзможно да се върнем обратно в безгрижните детски години, защото #ЗаВажнитеНеща в живота наистина няма краен срок.

Нужно ни е малко време и повече желание, за да посегнем към книгите, които все отлагаме да прочетем. Защо да чакаме следващата отпуска или свободен уикенд, за да си подарим това удоволствие…

И ако ние не успяваме да намерим време за четене, нека не забравяме любимите си хора. С един малък жест може да им подарим целия свят, събран в няколко страници.

Спомнете си трепета, който изпитахте, когато прочетохте първата си книга и един след друг пред вас започнаха да се разкриват вълшебни светове. Спомнете си онази книга, която ви грабна още от първата страница и не ви се искаше да свършва. Не искате ли да споделите тези емоции със своите деца и да събудите любопитството и любовта им към книгите?

Всички вярваме, че понякога малките неща крият повече очарование и смисъл – аз само ви напомням за тях.

Снимка: Shutterstock

6 причини и умните лидери да се провалят

Posted Leave a commentPosted in Без категория

Сидни Финкълщайн, професор в Tuck School of Business към колежа „Дартмут“, е отделил шест години от живота си в търсене на отговор на този въпрос.  Финкълщайн и неговите колеги са изследвали 51 от най-известните провали в света на бизнеса, интервюирайки директори и мениджъри от всички нива на йерархията.

Целта на Финкълщайн е да разбере по какъв начин работят вътрешните механизми в тези бизнеси и да изследва процеса на мислене на ключовите фигури в тяхното ръководство, за да открие причината, стояща зад техните катастрофални решения.

Заедно със своя екип, той установява, че при всички високоинтелигентните лидери, които вземат грешни решения, било то умишлено или случайно,  се наблюдава ясен поведенчески модел на високомерие и арогантност,  който може да срине със земята дори най-успешните компании.

Финкелщайн достига до извода, че лидерите, отговорни за тези гигантски неуспехи, споделят следните  характерни черти:

1. Вярват, че са недосегаеми

Хубаво е да си поставяте високи цели и да се гордеете с това, което сте постигнали, но не трябва да приемате успеха си за даденост. Именно в този капан попадат голяма част от интервюираните лидери.

Те са били влюбени в идеите си до такава степен, че не са можели дори да представят,  че някои ден конкуренцията може да ги настигне, или, че обстоятелствата на пазара може да се променят и фимата им да се озове в неизгодна позиция. При подобни нереалистични очаквани, провалът е бил просто въпрос на време.

Лидерите трябва постоянно да поставят под съмнение своите позиции и да бъдат критични към всяка идея, особено когато са на върха.

2. Не могат да разграничат собствените си цели и убеждения от тези на компанията.

Лидерите от проучването на Финкелщайн са били обсебени от фирмения имидж. В резултат на това, те обръщали повече внимание на поддържането на този образ, отколкото на  ефективното управление на компанията. В резултат на това, организацията попада в една спирала на икономическа стагнация и растяща корупция.

Лидерът, които вижда в компанията собственото си отражение, е по-вероятно да прикрие нещо, което би опетнило този имидж, без значение дали става въпрос за слаби продажби, дефектни продукти или лоши инвестиции.

3. Вярват, че са най-умните

Интелигентните лидери много добре осъзнават докъде се простират умствените им възможности. Те гледат на своя интелект като на определящата черта, която характеризира тяхната идентичност. И понякога са напълно погълнати от идеята, че са най-умния човек в стаята и, че нямат нужда от чуждо мнение, за да направят най-добрият избор.

Въпреки че това поведение до голяма степен съвпада с начина, по който телевизията представя образа на силния лидер, реалността ни показва, че в повечето случаи този тип хора взимат необмислени решения, отказват да поемат отговорност в случай на провал и не отговарят на въпроси, когато има неразбирателство и неяснота.

Вероятността да се провалите става значително по-голяма, когато не взимате под внимание опасенията и тревогите на вашите колеги.

4.Заобиколени са от хора, които никога не оспорват техните решения

Някои лидери са толкова обсебени на тема лоялност, че очакват безусловна подкрепа за всеки избор, който правят. Това отчуждава най-добрите служители и заглушава гласовете на всички хора, изразяващи мнение, противно на общоприетото.

Когато един лидер приравни  несъгласието с нелоялност и започне да гледа на всяка опозиция като на опит за подкопаване на неговия авторитет, в компанията няма да остане човек, който да има реална преценка за състоянието на компанията.

5. Подминават всички предупредителни знаци

Има лидери, които вярват толкова силно в собствените си виждания и идеи, че са готови да сринат компанията до основи, преследвайки своята визия. За разлика от по-горе споменатите, тези лидери приемат съвети и предложения, но това не означава, че са готови да отпуснат педала на газта, независимо колко големи са рисковете, които поемат.

Упоритостта и постоянството са от изключително значение  за всеки лидер, стига да не игнорирате фактите, които ви предупреждават да спрете, когато сте поели в грешната посока.

6. Разчитат прекалено много на миналото

Анализът на предходните успехи и провали може да помогне за развитието на вашия бизнес, но опитът от миналото не трябва да бъде основният фактор, при вземането на решения за бъдещето на вашата компания.

Екипът на Финкелщайн установява, че голям част от провалилите се лидери са използва един ключов момент от своята кариерата като шаблон и постоянно са опитвали да го повторят, въпреки че стратегиите от миналото вече нямали никакъв смисъл.

Нуждите на клиентите, технологията и конкуренцията на пазара се променят постоянно. По тази причина, успешните лидери са тези, които знаят как да се адаптират към заобикалящата ги среда.

Травис Брадбъри, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“и съосновател на TalentSmart, за inc.com