Велики Българи

20 съвета от Атанас Буров

Сподели и ме подкрепи 🙂


Вярвам, че много от вас са чували, за Атанас Буров

 На кратко български финансист, дипломат и министър на търговията. Позволих си да направя  малко проучване ровейки се в архивите на библиотеката. Успях да извадя цитати на великият българин Атанас Буров. (роден 31.1.1875 – 15.5.1954) в гр. Горна Оряховица. Буров оставя трайна следа с дейността си на банкер,индустриалец, политик и държавник. Рода от който произлиза по майчина линия са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и писателя Стоян Михайловски.

 

Любопитен щрих от биографията му е, че при обявяването на Балканската война, той ускорено завършва Школата за запасни офицери и според някои източници е единственият действащ депутат, записал се за доброволец. Буров взима участие в боевете при Чаталджа, като след войната е отличен с орден „За храброст“, заради поведена атака „на нож“, при която едва не намира смъртта си. След демобилизацията се завръща в политиката, първоначално с поста си като подпредседател на Народното събрание, а след това и като министър на търговията.

Ето по-известни негови цитати:

1. „Партията е един инструмент необходим при всяко конституционно-парламентарно управление. Да се отрекат партиите, то е равносилно да се отрече демокрацията в управлението, да се спре парламентаризма… Пазете се господа от тези формули на безпартийност, защото са много удобни, а всяка формула която е удобна лично, почти винаги е против морала, против дълга на човека…“

2. „Когато една обществена класа, която господства и управлява в дадена епоха престане да има туй чувство, когато тя престане да бъде полезна на обществото на което тя служи, тя понася участта, която понася всеки орган в един организъм, когато престане да работи: тя почва да се изражда щом престане да служи на обществото.“

3. „Въобще българинът и по-специално селската маса поради вековното робство под турците, е свикнала всеки да разчита на себе си. Българинът е станал ценен като личност, но слаб за всяка обща акция…“

4. „За всеки здравомислещ човек е ясно, че преди да делиш богатството, трябва да го създадеш.“

5. „Голямата задача на едно управление е да се създадат начини, чрез които могат да се натрупат повече блага, повече богатства, за да може да се увеличи общото, а оттам и частното богатство.“

6. „Едно производство засилено изисква като условие предварително едно работничество издигнато, едно работничество обезпечено материално, издигнато културно, което да чувства интереса, който има самото, да запази и засили производството.“

7. „Ние, обществениците, спим, когато трябва трескаво да работим, прекарваме в удоволствия, когато трябва да носим мъчителния кръст на политиката.“

8. „Над отделните класови интереси, над отделните политически амбиции стоят големите интереси на българската държава.“

9. „Трябва да възпитаме децата на България в свещена омраза против лъжата и безчестието. Само върху тази здрава основа ще изградим бъдещето на България.“

10. „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото.

Какво мисли Буров за клиентите?

1. Клиентите са най-важните хора в бизнеса.

2. Клиентите не са зависими от нас. Ние зависим от тях.

3. Клиентите не прекъсват нашата работа. Те са нейна цел.

4. Клиентите не ни оказват услуга, когато правят бизнес с нас. Ние не оказваме услуга на клиентите, когато ги чакаме.

5. Клиентите са част от нашия бизнес – не са аутсайдери. Клиентите не са само пари в регистъра на нашата каса. Клиентите са човешки същества с чувства и заслужават да се отнасяме към тях с уважение.

6. Клиентите са хора, които идват с нуждите и желанията си. Нашата работа е да ги изпълним.

7. Клиентите заслужават най-голямото внимание, което можем да им дадем.

8. Клиентите са живитоспасяваща лодка за всеки бизнес.

9. Клиентите ни плащат заплатата. Без клиенти ние ще трябва да затворим магазина или бизнеса.

10. Клиентът е онзи „глупак”, който предоставя своя доход или спестяване, за да възнагради нашия труд. Тогава, какво трябва да бъде нашето отношение към него? Като към благодетел, или като към подтиснато същество?

Пълната биография може да видите: тук!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *