Без категория

Що е “перфекционизъм”?

Споделете страницата

Да се стремиш към висока ефективност и да желаеш да постигаш амбициозни цели е достойно дело, но понякога човек отива по-далеч и изпада в крайността на прекаления перфекционизъм.

В подобни случаи минусите могат да са много повече от ползите. Това на свой ред възпрепятства човешкото развитие в професионален или личен план.

Какво точно е перфекционизъм? Какви са последиците от него? И как да го откриваме и преодоляваме?

Нека разберем.

Що е “перфекционизъм”?

Перфекционизъм е мисловен модел, който ни кара да считаме, че съвършенството е възможно и че всичко, което е несъвършено, е неприемливо.

Експертите предлагат различни класификации на перфекционизма, но ако трябва да представим нещата по-опростено, можем да откроим два вида перфекционизъм:

  • Здравословен перфекционизъм. Наричан още “адаптивен перфекционизъм”, това е ситуация, в която ориентираме стремежа си към съвършенство навътре към нас самите. Хората със здравословен перфекционизъм си поставят високи, но постижими цели, развиват личните си качества, непрекъснато предизвикват себе си към високи постижения и като цяло подхождат към живота с оптимизъм и желание за усъвършенстване.
  • Нездравословен перфекционизъм. Наричан още “маладаптивен перфекционизъм”, това е ситуация, в която ориентираме стремежа си към съвършенства вън от нас. Хората с нездравословен перфекционизъм си поставят нереалистично високи цели и никога не са доволни от онова, което постигат. Ако нещо не е перфектно, не заслужава да съществува. Нещо повече, такива хора нерядко имат нереалистично високи очаквания към околните, с които работят или живеят.

Хората, които се стремят към съвършенство по здравословния начин разбират, че е човешко да се греши. За тях грешките са ценни уроци, с чиято помощ израстват.

За сравнение хората, обладани от нездравословен перфекционизъм, се страхуват много от грешките, чак до степен на парализа. В резултат те изпитват редица негативни чувства и емоции, като например съмнения в собствените сили, депресия, нещастие и др.

Съществуват ситуации, в които перфекционизмът е наложителен и дори задължителен. Например, когато лекар трябва да извърши животоспасяваща операция. Тогава цената на една грешка може да бъде човешки живот. Когато обаче цената е значително по-малка, много често е по-практично просто да се задоволим с една отлична работа, въпреки, че може да не е напълно съвършена.

В тази статия ще обърнем внимание на нездравословния перфекционизъм.

Последици от перфекционизма

С уговорката, че става дума за негативната страна на перфекционизма, ето до какво води прекаленият стремеж към съвършенство:

  • Влошено здраве. Перфекционизмът може да доведе до депресия, мигрена, раздразнение, а така също намалена продуктивност, стрес и влошени взаимоотношения.
  • Ниска самооценка. Мотивацията на перфекционистите е задвижвана от силна потребност от постижения и самооценката им е функция от нещата, които постигат, или пък не. Още повече, че много перфекционисти вярват, че околните ги оценяват по постиженията им. Получава се омагьосан кръг – перфекционистите си поставят цели, но вечно не са доволни от степента на постигането им. Това ги води до ниска самооценка и чести самообвинения.
  • Отлагачество. Отлагачеството е голям бич за перфекционистите. Те са склонни да протакат, тъй като все търсят “идеалния” момент или “съвършените” условия да свършат нещо. И тъй като идеалното и съвършеното така и не идват, задачите се отлагат, а крайните срокове се пропускат. Резултатът – влошена репутация, проблемни взаимоотношения, стрес.
  • Намалена креативност. Тъй като перфекционистите се страхуват от грешки, това на свой ред значи, че избягват да поемат рискове. Това води до намалена креативност. Перфекционистите запушват креативната си енергия, тъй като са парализирани от страх да не сбъркат някъде.

Перфекционист ли си?

Полезно е човек да си зададе въпроса “Аз перфекционист ли съм?”

Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да разбереш дали си перфекционист, особено ако се сравниш с обкръжението си:

  • Поставям ли си прекалено високи, нереалистични цели?
  • Страхувам ли се да допускам грешки?
  • Избягвам ли да поемам рискове?
  • Притеснява ли ме критиката и обратната връзка от околните?
  • Имам ли прекалено високи очаквания към околните?
  • Характерно ли е за мен мислене от типа “Всичко или нищо”?

Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно си перфекционист.

Класация

Разгледай най-добрите книги за щастие и успех и придобий нови знания и вдъхновение за по-пълноценен живот.

Как да се избягва или преодолява перфекционизмът?

Ако искаш да преодолееш перфекционизма в себе си, следните тактики могат да ти бъдат от полза:

  • Опознай себе си. Подложи на критично мислене основните си убеждения и обичайното си поведение. Откриваш ли някъде симптоми или последици от перфекционизъм?
  • Поставяй си умни, реалистични цели. Една умна цел е достатъчно трудна, но постижима. Прекалено високите цели (както и прекалено ниските) имат демотивиращ ефект.
  • Не се страхувай от грешки. Дори когато един провал не води до успех, той може да се разглежда като стъпка по пътя към целта.
  • Вслушвай се в сърцето си. Какво ти казва то по отношение на една или друга ситуация? Как те кара да се чувстваш? Какви емоции изпитваш? Ако една цел например те кара да се чувстваш некомфортно или откровено зле, може би тя е прекалено амбициозна. Ако определен път, който си избрал ти носи много повече стрес и неудовлетворение, отколкото е здравословно, може би трябва да избереш друг.
  • Гледай дългосрочно и цялостно на нещата. Една от причините хората да изпадат в състояния на краен перфекционизъм се крие в това, че гледат “на парче” на нещата. Не виждат голямата картина. А голямата картина обикновено се разкрива в дългосрочен план. Мисли дългосрочно и гледай цялостно на нещата и вероятно ще откриеш, че една несъвършеност тук или две там съвсем няма да са фатални дори по отношение на твои големи, космати, дръзки цели.
  • Просто действай. Използвай по-малко думи от сорта на “Трябва…”, “Ако…” и “Дано…” и действай. Просто действай. Малки, но системни стъпки в определена посока могат да доведат до съществени и впечатляващи резултати. Така например, с конкретни ежедневни действия преди време се “случи” моето отслабване с 21 кг., въпреки, че далеч не бях перфектен и в процеса допуснах множество грешки.

В резюме

Перфекционизмът е характерен начин на мислене, който, доведен до крайности, е вреден, защото ни кара да преследваме нереалистични цели. Това на свой ред води до по-ниска производителност, влошена креативност, склонност към постоянно отлагане на планираните задачи и силен стрес.

За да се преодолее подобно мислене, трябва да опознаем по-добре себе си. Промяната е възможна, но тя трябва да дойде отвътре, с преоценка на базисните ни убеждения, очаквания и конкретни постъпки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.