Вдъхновение

Теории на характерните черти на лидерството

През последните 150 години изследователите разработват най-различни модели, посветени на това да обяснят ефективното лидерство.

Един от първите модели на лидерство в исторически план е свързан с качествата, които правят един лидер успешен и ефективен. И тъй като “качества”, “характеристики” и “черти” на лидера са сходни понятия, в литературата тези модели стават известни като “теории на характерните черти”.

Първи изследвания на характерните черти на лидерството

Като основоположници на теорията на характерните черти на лидерството се считат Карлайл и Галтън. Техните идеи са публикувани за първи път още в средата на XIX век (1869г.) и остават на практика непроменени чак до средата на XX век, когато се появяват нови течения в лидерството, най-вече в лицето на бихевиористките теории на лидерство, а след това и ситуационния подход за лидерство.

Развива се теорията за “Великия човек” (great man) – популярно схващане до 30-те години на XX век, според което лидерските качества са вродени, а не придобити. Считало се е, че лидери като Александър Македонски, Наполеон Бонапарт, Джордж Вашингтон и др. са “велики хора”, защото са имали вродени способности да управляват и влияят.

Според тази теория съдбата на една организация (в т.ч. фирма) е в ръцете на силен, могъщ човек, който е роден за ръководене и господство.

До 50-те години на XX век се провеждат стотици изследвания на характерните черти на успешния лидер. Всички те определят набор от отличителни характеристики на успешните лидери и стигат до сходни изводи, че най-добрите лидери се раждат, а не създават. Ако един човек не притежава “правилните” лидерски качества, той няма да може да ръководи ефективно или най-малкото няма да може да ръководи така ефективно, както родените лидери. Обучението и развитието могат да подобрят лидерските способности в известна степен, но това, което е наистина важно е дали човек притежава подходящите качества или личностни характеристики да бъде лидер.

Трябва да се отбележи, че първите изследвания на характерните черти на успешния лидер отразяват освен всичко друго и историческата епоха, в която са провеждани. Това са били времена, в които лидерите наистина са се раждали такива – в буквалния смисъл на думата. 150 години назад във времето хората не са се издигали на различни лидерски позиции според своите способности и резултати (както е до голяма степен в наши дни), а са ги заемали, тъй като са имали привилегията да бъдат родени в съответните семейства и родове, позволяващи им след време да развиват политическа, военна или индустриална кариера.

Ако някъде другаде, извън съответните висши касти, са съществували много добри лидери, те са имали минимален шанс да развият своите способности и да ръководят.

По подобни причини жените също не са имали шансове за развитие на своя лидерски потенциал.

Изследванията на Ралф Стогдил

През 1948г. Ралф Стогдил прави обширен преглед на повече от 100 теории на лидерството. Той констатира, че ако се комбинират всички характеристики на лидерите от всички изследвания, правени до този момент, ще се получи списък с 27 групи фактори. Някои от тези фактори се повтарят, но други са твърде различни, а самият факт, че списъкът е твърде дълъг го прави трудоприложим за определяне на лидерски потенциал и заложби в практиката.

Списъкът включва следните фактори:

  1. Възраст
  2. Доминантност
  3. Височина
  4. Инициатива, настойчивост, амбиция, желание да превъзхождаш
  5. Тегло
  6. Физика, енергия, здраве
  7. Отговорност
  8. Външен вид
  9. Ценности и убеждения
  10. Умения за говорене
  11. Самоувереност
  12. Интелигентност
  13. Щастие, чувство за хумор
  14. Постижения в академичното образование
  15. Емоционална стабилност и контрол
  16. Знания
  17. Социално-икономически статус
  18. Преценка и умения за вземане на решения
  19. Социална активност
  20. Прозорливост
  21. Енергичност и приключенски дух
  22. Оригиналност
  23. Социални умения
  24. Адаптивност
  25. Популярност, престиж
  26. Интровертност-Екстравертност
  27. Сътрудничество

Някои от изследванията, анализирани от Стогдил съдържат сходни фактори. Според тях, лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на:

  • Интелект
  • Знания
  • Социално-икономически статус
  • Сигурност при изпълнение на отговорни дейности
  • Активност на участие в обществени процеси

Ралф Стогдил е един от първите изследователи, които изтъкват, че човек не става ефективен лидер само защото притежава определени качества или характерни черти.

Той твърди, че характеристиките на успешния лидер следва да са адекватни на изискванията на лидерската ситуация, т.е. на специфичните предизвикателства, с които се сблъсква лидерът, както и на качествата, целите, ценностите и проблемите на последователите на лидера.

Изследванията на Едуин Гизели

През 1971г. професор Едуин Гизели публикува резултатите от своите изследвания на над 300 мениджъра от 90 различни бизнес сфери в САЩ.

Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точкова таблица за тестване, която става известна като “Скала на Гизели”. С нейна помощ той стига до извода, че най-характерната черта на успешния лидер е неговата ръководна способност, т.е. умението да насочва работата на другите, да организира и обединява тяхната дейност и поведение за постигане на целта.

Сред топ-качествата на успешните лидери Гизели нарежда:

  • Ръководната способност
  • Потребност от професионален растеж
  • Интелектуални способности
  • Потребности от самоусъвършенстване
  • Решителност
  • Самоувереност

Изследванията на Коузес и Поснър

В своя бестселър “The Leadership Challenge” (“Лидерството предизвикателство”) Джеймс Коузес и Бари Поснър цитират резултатите от изследването си по темата за характерните черти на лидера, проведено в периода 1983-1987г.

Авторите първоначално разговарят с 630 мениджъри относно техния положителен лидерски опит, след което задълбочават проучванията си чрез 42 много по-задълбочени интервюта. Така Коузес и Поснър идентифицират група от ключови лидерски характеристики.

Топ 10 на характеристиките на успешния лидер включва следните лидерски качества:

  1. Честен
  2. С поглед в бъдещето
  3. Вдъхновяващ
  4. Компетентен
  5. Справедлив
  6. Подкрепящ
  7. Широко скроен
  8. Интелигентен
  9. Ясен и прям
  10. Надежден

Налице е една съществена разлика между класическите изследвания на характерните черти на лидерството и изследванията на Коузес и Поснър. Последните не анализират действителните черти на ефективните лидери, както правят класическите изследователи. Вместо това, те са питали мениджърите, с които са разговаряли какво те смятат, че е доброто лидерство и какво искат да видят в своите лидери. С други думи, Коузес и Поснър са направили профил на идеалния лидер. Класическите теории на характерните черти са различни – те обясняват какви са общите характеристики на лидерите от реалния живот.

Коузес и Поснър разширяват изследването си чрез допълнителни интервюта и анализи, за да подкрепят идеите си. В резултат на това те създават модел, наречен “Модел на лидерското предизвикателство” и своя собствена програма с диагностични и обучаващи продукти, озаглавена “Петте практики на образцовото лидерство”.

Правейки това, Коузес и Поснър изместват акцента на своите изследвания от теориите на характерните черти към т.нар. “функционално лидерство”, което не е обект на тази публикация.

Обобщение на теориите на характерните черти на лидерството

От всички изследвания за характеристиките на лидерството, проведени през последните 150 години, могат да се открият някои фактора, които се повтарят в успешните лидери и в начина, по който последователите им смятат, че трябва да се ръководи.

Например, интелектът (или интелектуалните способности) се среща неизменно в различните изследвания като характеристика на успешния лидер. Едно от най-важните открития на теориите на характерните черти е, че интелектът на лидера трябва да е по-висок, но близък до този на подчинения. В противен случай чувствителната разлика в интелектуалното равнище между лидер и последователи може да направи връзката между тях неефективна. Лидер, който е на много високо или на недостатъчно интелектуално разнище спрямо подчинените може да загуби тяхното уважение, а оттам и способност да влияе на тяхното поведение.

Други качества на успешния лидер обаче варират в различните изследвания и като цяло все още няма твърдо установено, надеждно и общовалидно мнение кои са всички характерни черти на лидера.

Характерните черти могат вероятно да опишат доброто лидерство в определена ситуация, но тези характерни черти сами по себе си не съумяват адекватно да обяснят всички аспекти на ефективното лидерство, нито как то може да бъде развито. Следователно, да се твърди, че успехът на лидерството е функция изцяло на характерните черти, ще бъде неточно.

Подходът на теориите на характерните черти на лидерството има своите ограничения, но така също има и своята логика и въпреки по-новите изследвания и теории, със сигурност не може да се отхвърли.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.